Здравето е едно от най-ценните неща, които имаме, ако не и най-важното. Днес повече от всякога хората издигат в култ здравето, като същевременно са станали по-бдителни и загрижени за опазването му. Важна роля за поддържане на добро здраве играе правилната функция на имунната система.
Какво означава „силна имунна система“?
Имунната система върши забележителна работа. Тя играе защитна функция като предпазва тялото от микроорганизми, причиняващи болести, и работи в деликатен баланс. Човешкото тяло е изградено от 11 отделни системи, които изпълняват своите независими функции, за да поддържат правилната дейност на тялото. Основна функция на имунната система е да предпазва организма от упорити външни бактерии и вируси, които целят да атакуват тялото ни, отслабват го и в резултат ставаме по-податливи на заболявания.
Кои са 5те фактора, които в най-голяма степен влияят на имунната система?
Възраст и имунна система
С напредване на възрастта способността на организма за имунен отговор намалява, което от своя страна предразполага развитието на инфекции и носи рискове за здравето. Тъй като продължителността на живота в развитите страни е сравнително по-висока, нараства и честотата на свързаните с възрастта заболявания.
Докато някои хора остаряват здравословно, заключението на много проучвания е, че в сравнение с по-младите хора, възрастните хора са по-податливи на инфекциозни заболявания и, което е още по-важно, вероятността от сериозни усложнения или фатален край е по-голяма. Респираторните инфекции, включително грип, вирусът на COVID-19 и особено развитието на пневмония, носят сериозни рискове за смърт при хора над 65 години. Никой не знае със сигурност защо се случва това, но някои учени отбелязват, че най-вероятно има пряка връзка с намаляването на Т-клетките в следствие атрофията на специфична жлеза с имунодиференциращи функции с напредването на възрастта. Други проучвания търсят доказателства дали костният мозък става по-малко ефективен при производството на стволови клетки, от които се пораждат и диференцират различните клетки на имунната система.
Намаляване на имунния отговор към инфекции се доказва и чрез отговора на възрастните хора към ваксините. Например, проучвания за противогрипни ваксини показват, че за хора над 65-годишна възраст ваксината е по-малко ефективна в сравнение със здрави деца (на възраст над 2 години). Но въпреки намаляването на ефикасността, ваксинациите срещу грип и S. pneumoniae са намалили значително нивата на заболяване и смърт при по-възрастните хора в сравнение с липсата на ваксинация.
Хранителен режим и имунна система
Като всяка бойна сила, армията на имунната система има нужда от добра подкрепа. Воините на здравата имунна система се нуждаят от добро и редовно хранене. Учените отдавна установяват и признават, че хората, които живеят в бедност и са недохранени, са по-уязвими от инфекциозни заболявания.
Има известни доказателства, че различни дефицити на микроелементи - например дефицити на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина и витамини A, B6, C, D и E - променят имунните отговори на организма.
Добре балансираната храна допринася за набавянето на разнообразни микронутриенти, които са важни за баланса на имунната система.
Ето защо е важно да се доставя дневно на организма оптимално количество зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести храни, постни протеини и здравословни мазнини.
Ето в кои храни се съдържат основните витамини и минерали, нужни на имунната ни система:
Витамин В6 се съдържа в пилешкото месо, сьомгата, рибата тон, бананите, зелените зеленчуци и картофите (с кожата).
Витамин С се съдържа в цитрусовите плодове, ягодите, доматите, броколите и спанака.
Витамин Е можете да си набавито от бадеми, слънчогледово и шафраново масло, слънчогледови семки, фъстъчено масло и спанак.
Цинк има в стридите, червеното месо, птиците, боба, млечните продукти.
Магнезий съдържат пълнозърнестите продукти, ядките и семената.
Витамин D се съдържа в риба (сьомга, сардини), яйца, гъби, черен дроб, млека, сирена и други.
Стрес и имунна система
Съвременната медицина изследва тясно връзката между ума и тялото. Много заболявания, включително стомашно разстройство и сърдечни проблеми, са свързани с ефектите на емоционалния стрес.
От една страна, стресът е труден за дефиниране. Това, което може да изглежда като стресова ситуация за един човек, не е за друг. Когато хората са изложени на ситуации, които смятат за стресиращи, за тях е трудно да измерят колко стрес изпитват, а за учения е трудно да разбере дали субективното впечатление на дадено лице за количеството стрес е точно.
Независимо дали се появява бързо или се натрупва с течение на времето, важно е да разберете как хроничният стрес влияе на здравето.
Изследвания показват, че не влияе директно върху имунната система. Той има вторично въздействие върху добрата функция на имунната система, в случаите, когато води до нарушения на съня, до склонност за неправилно хранене, намален прием на вода, намалена физическа активност, променена хормонална активност и регулация, и др.
Стресът е различен за всеки и начинът, по който всеки се справя, е индивидуален. Дълбокото дишане, медитацията или редовните упражнения – независимо каква дейност ще изберете, важното е да намерите индивидуален начин за намаляване на стреса.
Физическа активност и имунна система
Редовните упражнения са един от стълбовете на здравословния живот. Доказано е, че движението подобрява сърдечно-съдовото здраве, понижава кръвното налягане, помага за контролиране на телесното тегло и предпазва от различни заболявания. Но помага ли за подсилване на имунната система? Точно като здравословната диета, упражненията могат да допринесат за общото добро здраве и следователно за здрава имунна система.
Упражненията с умерена интензивност мобилизират имунните клетки и им помагат да бъдат по-ефективни при откриване и реагиране на инфекция. По този начин се засилва имунното наблюдение.
Така че, важно е да сте физически активни и редовно да правите упражнения.
Студеното време и имунната система
Имаме ли основание да смятаме, че ниските градуси влияят на податливостта на инфекции?
Излагането на умерено ниски температури не повишава податливостта към инфекции. Причините зимата да е „сезон на настинките и грипа“ са други. През зимата хората прекарват повече време на закрито, в по-близък контакт с други хора, които могат да предадат лесно своите микроби. Освен това, грипният вирус остава във въздуха по-дълго, когато въздухът е студен и с по-ниска влажност.
Някои проучвания показват, че излагането на студ може да намали способността за справяне с инфекцията. Провеждани са експерименти, при които доброволци са били потапяни за кратко в студена вода или са прекарвали кратки периоди от време голи при температури под нулата. Резултатите не са еднозначни - в някои случаи не се наблюдава увеличаване на инфекциите на горните дихателни пътища, например при състезатели по ски бягане, които тренират енергично на студено. Дали обаче проявата на инфекция в другите случаи се дължат на студа или на други фактори не е напълно доказано.
Група канадски изследователи, които са прегледали стотици медицински проучвания по темата и са провели и собствени изследвания, стигат до заключението, че няма нужда да се притесняваме от умереното излагане на студ - то няма вредно въздействие върху имунната система.
Но все пак трябва ли да се опаковаме, когато навън е студено?
Отговорът е „да“, ако предстои излагане на открито за продължителен период от време, особено при хора неподготвени и незакалени за този сезон.
