Имунитетът - как е устроена имунната система?

 

Адекватно работещата имунна система предотвратява навлизането на микроби в тялото, като ги унищожава или ограничава въздействието им върху организма ни.

От какво се състои имунната система?

Имунната система е със сложна организация и се състои от различни органи, множество клетки и протеини. Белите кръвни клетки, лимфните възли, далака, сливиците, тимуса, костния мозък, кожата, стомашните киселини и чревните бактерии - всички тези елементи изграждат единна система и работят заедно.

Илюстрация: Т-клетки атакуват ракови клетки

 

Кожата и лигавиците са първата линия на защита срещу микробите, навлизащи отвън. Те са т.нар. физическа бариера.

Основната част от имунната система са вътрешните органи и тъкани, които носят името  ​​лимфоидни структури и тяхната задача е да произвеждат бели кръвни клетки (левкоцити и лимфоцити), които разпознават антигените.  

Определен тип клетки разпознават антигените в кръвта и след това активират белите кръвни клетки (лимфоцитите) да действат.

Как действат органите и клетките, които са част от имунната система?

Бели кръвни клетки

Белите кръвни клетки са ключов елемент от имунната система. Те ни защитават от разпознатите като вредни бактерии и вируси - търсят ги, атакуват ги и ги унищожават.

Имунната система съдържа много видове бели кръвни клетки. Част от тях циркулират в кръвта, други в цялото тяло, а трети са в определена тъкан или орган и чакат да бъдат активирани.

Лимфоидните тъкани и органи се делят на две групи: първични и вторични.

Първични лимфоидни органи

Тук влизат костният мозък и тимусът. Те са натоварени със задачата да произвеждат бели кръвни клетки (лимфоцити).

Тимус

Тимусът е малък орган, който се намира в горната част на гърдите под гръдната кост. Тимусът е подобен на жлеза. Той достига пълна зрялост в детска възраст, след което бавно се трансформира в мастна тъкан.

В тимуса растат и узряват специфични видове клетки на имунната система, наречени тимусни клетъчни лимфоцити или Т-лимфоцити (Т-клетки).

Целта на този тип лимфоцити е да се научат да разпознават и запомнят нашественика, така че да може при следващ път, когато същият нашественик бъде срещнат в организма, бързо да се извърши атака.

Т-клетките координират процесите на вродения и придобития имунитет. Те се движат непрекъснато и постоянно наблюдават повърхностите на всички клетки за промени.

Костен мозък

Костният мозък е тъкан, подобна на гъба. Намира се вътре в костите. В него се произвеждат червени кръвни клетки, плазмени клетки и разнообразие от бели кръвни клетки, както и други видове имунни клетки.

Костният мозък също произвежда Т-клетки и други лимфоцити, наречени В-клетки.

Клетките, произведени в костния мозък, се придвижват до другите органи и тъкани чрез кръвта. Непосредствено след раждането костите съдържат червен костен мозък, който работи активно и създава клетки на имунната система. В течение на годините постепенно червеният костен мозък се превръща в мастна тъкан.

Вторични лимфоидни органи

Към тези органи спадат лимфните възли, далака, сливиците и някои тъкани в различни слоеве на лигавиците в тялото (например в червата). Именно в тези органи се случва същинската борба с микроби и чужди вещества.

Лимфни възли

Лимфните възли са малки кръгли органи, които филтрират попаднали в тях бактерии, отпадъци и други токсини.  Намират се по дължината на лимфните съдове. В областта на слабините, под мишниците и на врата има групи или струпвания от лимфни възли.

Лимфните възли действат като филтри и играят ключова роля в разпознаването и унищожаването на чуждите нашественици, засечени в тялото ни, и подават сигнал да започне за началото на имунен отговор.

Как се случва това?

Лимфните съдове събират отпадъци като протеини, клетъчни остатъци, бактерии и вируси, които преминават през кръвоносните съдове на тялото. Тази течност се нарича лимфа. Тя преминава през лимфните съдове в лимфните възли, като се движи бавно, за да бъде филтрирана.

Подутите или болезнени лимфни възли са знак, че имунната система е активирана, напр. за борба с инфекция.

Далак

Далакът (слезката) е орган с размер на юмрук в горната лява част на корема, точно зад стомаха, под купола на диафрагмата. В него се съхраняват бели кръвни клетки, които при необходимост се придвижват чрез кръвта до други органи, както и червени кръвни клетки (еритроцити), които при нужда от по-голям обем клетки по време на физически натоварвания, преминават в кръвното русло.

Друга роля на далака е филтрирането на кръвта - унищожава старите и повредени червени кръвни клетки.

Ако по някаква причина се наложи отстраняването на далака (напр. травми), други органи могат да поемат частично неговата роля в имунната система.

Сливици

Има различни видове сливици: палатинални тонзили, аденоиди и езични тонзили.  Всички те образуват т.нар. ​​пръстен на Waldeyer - пръстен около отвора от устата и носа към гърлото.

Тъй като се намират в гърлото и носния проход, сливиците и аденоидите „хващат“ чуждите нашественици веднага щом влязат в тялото. Имунните клетки в сливиците (В-клетките) произвеждат антитела, които пречат на микробите, навлизащи в тялото през устата или носа да достигнат до белите дробове. Левкоцитите, Т-клетките и NK-клетките, разположени в тонзилите, директно атакуват микробите, които са разпознати като нашественици и врагове.

Стомашно-чревен тракт

Стомашните киселини унищожават повечето от микробите, които влизат в тялото чрез храната.

Червата играят централна роля в защитата на тялото срещу микроби: повече от половината имунни клетки в тялото, които произвеждат антитела, се намират в стената на червата. Антителата откриват чуждите микроби, молекули и вещества, маркират ги, закрепват се за тях и ги унищожават или чрез помощта на други имунни клетки и вещества (комплемент).

Имунните клетки пазят информация за веществата, за да могат да реагират по-бързо при следваща среща със същия нашественик.

Вътречревната флора състояща се от различни видове бактерии (включително лактобацили и бифидобактерии), също подтиска растежа на някои от болестотворните бактерии, попаднали в червата.

Кожата

Имунни клетки се намират и в епидермиса и дермата. В епидермиса ключови са Лангерхансовите клетки, които мигрират от костния мозък. Те улесняват имунния отговор при среща с чужди агенти.

Кератиноцитите са преобладаващите клетки в епидермиса. Те действат като първа линия на вродена имунна защита срещу инфекция като предизвикват възпалителен отговор.

Дермата има кръвоносни и лимфни съдове и множество имунни клетки, включително Т-клетки, В-клетки, естествени клетки-убийци (NK). Движението на имунни клетки между кожата, дрениращите лимфни възли и кръвообращението е непрекъснато.

Любопитно

Ензимът лизозим, открит в слюнката, има способността да разрушава клетъчната стена на бактериите, т.е. защитата започва още на това ниво.   

Слузта в бронхите помага за улавянето на много от микробите, които вдишваме, така че те да могат да бъдат изведени и изхвърлени навън от дихателните пътища, чрез подобни на малки косъмчета влакнести структури, наречени реснички. Допълнително рефлексът да кашляме и кихаме, ни помага механично да освободим дихателните си пътища от попаднали в тях микроби, храна и чужди тела.

Имунната система е с изключително сложна организация, усъвършенствана в еволюцията, прецизно балансирана и непрекъснато „самообразоваща се“, за да ни поддържа в добро равновесие и здраве. Без нея няма да съществуваме в този огромен, жив и постоянно променящ се свят.